|
|
|
| Пуста младост |
Пуста младост мамо
пуста младост,
пуста младост мила й мамо
не се стига
пуста младост мила й мамо
не се стига.
Не се стига мамо
не се срешча
ни се с пари мила й мамо
не купува
ни се с пари мила й мамо
не купува.
Младост тече мамо
младост тече
младост тече мила й мамо
като вода
младост тече мила й мамо
като вода
Старост деби мамо
старост деби
старост деби мила й мамо
като сенкя
старост деби мила й мамо
като сенкя. |
| Йовано, Йованке |
Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано.
Йовано, Йованке,
я те тебе чекам мори
дома да си дойдеш
а ти не дохождаш душо
сърце мое Йовано.
Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща
при мене да дойдеш душо
сърце мое Йовано. |
| Петко льо Капитане |
Петко льо капитане,
Петко льо командире,
яла се Петко остави,
от сванка пусто хайдутство.
На майка ти се додело,
по нъщом дрипи перане,
по деням ода - носеве,
юнашки глави скриване… |
| Море сокол пие вода на Вардарот |
Море сокол пие
вода на Вардарот.
Море сокол пие
вода на Вардарот.
Пр.(2) Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко ягне
Море ой, соколе,
ти юнашко пиле,
море не види ле,
юнак да помине
Пр. (2)
Море не види ле,
юнак да помине,
юнак да помине
со девет лути рани.
Пр. (2)
А десета рана
со нож е прободена,
а десета рана
со нож е прободена.
Пр. (2)
От девет лути рани
много го боли,
от десета рана
ке да загине.
Пр. (2) |
| Драгиева чешма |
Налегне ли тъга, на морна ти душа,
Налегне ли тъга, на морна ти душа,
В Балкана ти ела на Драгиева чешма.
Излез да видиш ти, тоз хубав роден край,
Водата как тече, камъните как влече,
Кебап се как пече, пъстърва как расте.
На Драгиева чешма мъката си разпилей,
На Драгиева чешма мъката си разпилей,
Чуй как славей сладко пей, руйно вино как се лей.
От високите скали, простора погледни,
Чашата си напълни, либето си прегърни,
Либето си прегърни, в устата го целуни.
Ходил ли си нявга ти на Драгиева чешма?
Ходил ли си нявга ти на Драгиева чешма?
С млада хубава жена, но да бъде чужда тя. |
| Целувката на Ана |
Червено вино снощи пих и капка не остана.
И морно чело аз изтрих в къдриците на Ана.
Не бих желал дори и щерка на султана
На устните ми щом гори целувката на Ана.
Да бях пред някой чародей пред него да застана
Ще му поискам три неща, и първото е Ана.
Не бих желал дори и щерка на султана
На устните ми щом гори целувката на Ана.
Съдът и църквата крещят крещят какъв да стана,
По дяволите да вървят, а аз при мойта Ана
Не бих желал дори и щерка на султана
На устните ми щом гори целувката на Ана. |
| Катерино, моме |
Катерино моме, Катерино,
Катерино моме, Катерино,
Защо си толкоз, моме, убава,
Защо си толкоз, моме, гиздава.
Каква си вода, моме, ти пила,
Каква си трева, моме, газила,
Каква те й майка, моме, раждала,
Каква те й майка, моме, гледала.
Я съм си, мило либе, хубава,
Я съм си, мило либе, гиздава,
Оти съм расла, либе, в планина
Оти съм расла, либе, в пирина.
Пиринска вода, либе, съм пила,
Пиринска трева, либе, газила,
Българска майка ме е раждала,
Майка юначна, либе гледала, |
| Кога зашумят шумите |
Кога зашумят шумите, буките
Кога зашумят шумите, буките
Кога зашумят шумите, плачат за войводата, капeтано.
Кога зашумят шумите, плачат за войводата, капeтано.
Кога през село минете пойдете
Кога през село минете пойдете,
Кога през село минете со коне да не тропате, ама тропате
Кога през село минете со пушки да не фърлате, ама фърлате
Да не ви чуе майка ми, старата
Да не ви чуе майка ми, старата
Дане ви чуе майка ми, ке ви праша за мене, ама за мене
Дане ви чуе майка ми, ке ви праша за мене, ама за мене
Къде е син ми Костадин, Костадин
Къде е син ми Костадин, Костадин
Къде е син ми Костадин, Костадин войводата, капетано
Къде е син ми Костадин, Костадин войводата, капетано
Син ти се майко ожени, ожени.
Син ти се майко ожени, ожени.
Син ти се майко ожени, за една македонка поробена
Син ти се майко ожени за земята църната, поробена, македонска |
| Македонско девойче |
Македонско девойче, китка шарена,
Във градина набрана, дар подарена.
Дали има, на овой белий свет,
По-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, не ке се роди
По-юбаво девойче от македонче.
Нема звезди по-лични от твоите очи,
Да се ноке на небо да се раздели.
Дали има, на овой белий свет,
По-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, неке се роди
По-юбаво девойче от македонче.
Кога коси разплетиш како коприна,
Лична си и по-лична от самодива.
Дали има, на овой белий свет,
По-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, неке се роди
По-юбаво девойче от македонче.
Кога песен запее славей надпее,
Кога оро заиграй, сърце разигра.
Дали има, на овой белий свет,
По-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема, неке се роди
По-юбаво девойче от македонче. |
| Назад, назад, моме Калино |
Назад, назад, моме Калино, немой да одиш подир мен,
Че у назе има гора висока, не ке можеш да я преминеш.
Ке се престорам на сокол пиле, и пак при тебе ке дойдам.
Гора ке прелетам, пак при теб ке дойдам, вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино, немой да одиш подир мен.
Че у нази има река длибока, не ке можеш да я препливаш.
Ке се престорам на риба мрена, и пак при тебе ке дойдам.
Река ке препливам, пак при теб ке дойдам, вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино, немой да одиш подир мен.
Че у нази имам трева висока, не ке можеш да я преминеш.
Ке се престорам на люта змия и пак при тебе ке дойдам.
Трева ке преминам, пак при теб ке дойдам, вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино, немой да одиш подир мен.
Че у нази имам юбава жена, со сите дребни дечиня.
Ке се престорам на црна чума, и пак при тебе ке дойдам.
Жена ке уморам, дечиня ке гледам, вечно твоя ке бидам. |
| Ако умра ил загина |
Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършите ги чашите.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умра ил загина,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.
Ако умра ил загина,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.
E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте. |
| Темна е мъгла паднала |
Темна е мъгла паднала
темна е мъгла паднала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.
Яница в гора тръгнала
тръгнала, пътя сбъркала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
Отдолу идат овчари
овчари, млади чобани
ой вие млади овчари
ой вие братя да ми сте
елате пътя ми кажете
елате пътя ми кажете.
Моме ле мари убава
моме ле мари гиздава
ние си сестри имаме
първо си либе немаме
ние си сестри имаме
първо си либе немаме. |
| Пирин |
Ой, красив си Ирин-Пирин,
най-красив си на света.
Покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.
Каменица се издига
под лазурний небосвод.
А до нея Белемето
крие прелести безброй.
Ел-Тепе се горд издига,
с белоснежна си стена.
Еделвайсът – нежно цвете,
крие в мощна си снага.
Ще отида на Папаз-гьол,
под Мангър, Мангър-тепе.
Ще се кача на Джангала
и ще викна с буен глас.
Ой, красив си Ирин-Пирин,
най-красив си на света.
Покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.
Който веднъж те погледне,
Пирин, чудна планина,
нивга няма да забрави
твойта дивна красота. |
| Руфинка болна легнала |
Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи. |
|
