|
|
|
| Алпинзъм |
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Пещерняк - недей да се хабиш!
Рано-сутрин да се става,
а в среднощната забава,
канче и кило да си изпил!
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Пещерняк - недей да се хабиш!
Котки вързал на краката,
раница – не знай килцата.
Я, кажи ми - как и да вървиш!
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Пещерняк - недей да се хабиш!
Гравитация – главата,
дърпа я към долината.
Знайно е - че нещо там тежи!
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Пещерняк - недей да се хабиш!
Слънце пари, а в устата –
жажда вместо хладината,
‘дето в дупка - ще те приюти!
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Пещерняк - недей да се хабиш!
Кинти даже да раздават,
мацки – бол да обещават ...
Под земята - се рахат заври!
Алпинизмът – губене на вре-е-ме.
Камъкът – на място си тежи!
Може сто стени да качваш,
върхове с крака да мачкаш.
Пещерняк – си бил, ше бъдеш ти! |
| Барка N14 |
В Барка номер 14,
колко трудно се пълзи.
- Оле ле писна ми веч!
- Шът, мълчи, още е далеч!
В Барка номер 14,
колко мокър, мокричък си ти.
- Оле ле измръзнах си!
- Шът, мълчи, не си само ти!
На камини, през тесняци,
всеки кокал си натърти ти.
- Оле ле, изръбих се!
- Шът, мълчи, торбата си носи!
В Барка номер 14,
колко много стълби изкачих.
- Оле ле, спасих се веч!
- Шът, мълчи, остават още три!
А навънка слънце грее.
там е чудно хубаво нали,
- Оле ле, защо съм тук!
- Шът, мълчи и недей плачи!
А пък хидронивелирът,
пещерата колко ни скъси!
- Оле ле, посрамих се!
- Шът мълчи и други ще скъсим! |
| Барките |
Шум се вдига в “Леденика”,
някой тропа, някой вика:
“Грабвайте храната и жабарките!”
Че животът става груб,
че расте багажът куп,
клуб “Академик” тръгна към Барките.
Тръгвай ти без да се чудиш,
гледай да не се загубиш,
пътят е през Влайна и Мижишница,
ако минеш покрай храст,
приклекни и там за праз,
наскуби и го мушни под мишница.
Свий гърди, глътни корема,
псувай новата система,
не забравяй кофата с лопатката,
вадим камъни товар
или пък печеме вар,
всички виждат, че се трудим яката.
Ако веч не си момченце
и отчувал си шкембенце,
и те мъчи гадното провиране,
не признавай, че си стар,
а пъчи се като цар,
заеми се с хидронивелиране.
Сто говеда мръщят вежди,
разговарят по говежди,
че ги няма вече пещерняците,
няма как, ще дойдат пак,
не мина им тоз мерак,
както винаги са пак ахмаци те. |
| Времена |
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а...
Да плачеш, да се смееш –
със сълзи на това.
Че няма, че няма
вече “пещерняк”.
А само, напомпан –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а...
Отпред - БФС пише,
а П-ъто е отзад.
Че няма, че няма
го Хера – туй е факт.
Роди се, недоносен –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а...
Часовникът тиктака –
без полза от това.
И няма, и няма
да плаща никой пак.
За този, измислен –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
какви ще ги вършим, а-а?
Ще можем ли върна –
добрите времена.
Да няма, да няма –
гол спелео-мерак.
Отново и отново –
да има “пещерняк”. |
| За кубанците |
Отново е лято. Слънцето блести над нас.
Просторите Лъкатнишки зоват:
“Кубанци, елате в шест часа на гарата,
ще ходим на Лъкатник пак.”
Със влака ще летиме във сутрешния час
и весело ще бъде, щом Замбо е със нас. Хей.
Пр: Ла-ла-ла- .(22 пъти)...................
Тъги и мъки, всичко в София остави,
В Лъкатник с нас ела и ти.
От влака ний щом слезнем, в Балкантурист ще влезнем,
ще пием по шишенце (Какво?-Плетено!) и пак щи продължим. Хей.
Пр: ....
Във пещерата тъмна ще влезем ний тогаз,
Армандо с петромакса ще свети най-отзад. Хей.
Пр: ....
Във пещерите тъмни кат прилепи летим,
а по скалите стръмни кат паяци висим. (На сън.) Хей.
Пр: ....
А по скалата стръмна протягайки ръка,
Напипваш вместо клина бидона със боза. Хей.
Пр: Ла-ла-ла-..(22 пъти)..........
Тъги и мъки, всичко в София остави
и на боза мини и ти. |
| Имало е нявга... |
Имало е нявга един пещерняк.
И той бил, и той бил
с голям и кух крак.
Пещернякът – този можел изяде
вол, сърна, и яре
и едно прасе.
После се усмихвал,
пийвал си с мезе.
Буренце омитал
и овце - до две.
За десерт, горкият,
хапвал качамак,
с сиренце – три буци.
Всичко със мерак.
Пещернякът – този някога е бил
пещерняк, пещерняк
с голям и кух крак.
Минали години,
пещернякът – тоз.
Хапвал к’вото има,
даже и през пост.
И станал, и станал
кръгъл, като нас!
Ето го, отново,
има си кух крак.
Ама не, ама не,
не е пещерняк. |
| Котленските дупки |
Елате иманяри, да ви кажа нещо,
да ви кажа нещо за златото зловещо.
Припев: А - а! В земните недра,
зарито е имане от стари времена (2)
Във котленските дупки, дълбоки, предълбоки,
ще спускате додето, не хване ви шубето.
Припев......
А тамо ще намерите, на поп Мартин павура,
на поп Мартин павура и на Вълчан кобура
Припев.......
И ако с вас се срещнем, дълбоко под земята,
изчезвайте, защото строшавам ви главата
Припев: А - а! В земните недра,
елате иманяри във котленския край (2) |
| Ние пещерняците |
Ние пещерняците, както е известно,
винаги навсякъде се чувстваме чудесно.
С хиляди хора си говорим на “Ти”,
няма за нас непознати пещери.
Пр:А пък в тъмното, из калните сифони,
срещат се балъци и те са милиони.
Годините летят, косите ни сивеят,
променя се светът, пещерите не стареят,
но както има пролет, лято, есен, зима,
така и пещерняци винаги ще има.
Живеем на палатки, там сме у дома си,
а в ресторантите ни канят на запазените маси.
Пр:
Ех, чувал съм да казват:
“Пещерняк не прави къща!”
Прави са защото, пещернякът се връща
на месецът веднъж и какво намира -
жена му сърдито багажа си събира.
Заплахи, разправии и отгоре на всичко,
децата му питат “Кой е този чичко?”
Пр:(два пъти) |
| Ода за пещерния дух |
Живял някога, доскоро било е
в Лакатнишката Темна пещера
един чудат, добър дух във покоя
на пещерната вечна тишина.
Обичал всички пещерният дядо
със прилепските бебета играл
и винаги за пещерното благо
живота свой той целия би дал.
Но случи се така, че в шещерата
проникнал със карбитката човек
реката хванал, дупката изцапал
тъй сложил край на пещерния ред.
Изхвърлил вътре празните бутилки
от алкохола, който бил изпит,
найлоните и гадната мътилка
от купчината изгорял карбид.
С погнуса прилепите отлетели
утихнала и шумната река,
за да помахат на духа поспрели -
потърсили си нова пещера.
А той ги гледал тъжно и въздишал
в безсилие заплакал огорчен
Последно “сбогом” с пепел той написал
и тръгнал по света зелен.
И днес той още обикаля по Земята
и търси свойта чиста пещера
Дали ще я намери в скалата?
Ще срещне ли той своя дом сега? |
| О, пещерняци |
О, пещерняци! О, пещерняци!
О, пещерняци! Вий чуйте - аз пея за вас.
О, пещерняци! О, пещерняци!
О, пещерняци! Аз пея за Вас.(2)
Цигари, вино, жени, бутилки,
вий оставете веднага и тръгвайте с нас.
Да идем всички във пещерата,
да идем всички в Духлата.(2)
След туй навътре да влезем всички,
да влезем всички навътре със песен в уста,
да влезем вътре, чак до реките,
да си натопиме гъза.(2)
О, пещерняци! О, пещерняци!
О, пещерняци! Вий чуйте - аз пеех за вас.
О, пещерняци! О, пещерняци!
О, пещерняци! Аз пеех за Вас.(2) |
| Пещерняк |
Господ когото намрази,
прави го той пещерняк,
да пада да става да лази
и да се щура във мрак.
Припев:
Пещерняк, пещерняк, пещерняк,
ах ти подземно дете,
Пещерняк, пещерняк, пещерняк,
дупка акъла ти взе.
Че красотата се стига,
щом се изкаляш до шия,
щом се до кости измокриш
и на осмица превиеш.
Припев.......
Че тази божия клетва
е дяволски хитро скроена,
който веднъж в дупка влезе,
остава за винаги нейн.
Припев.......
Не стига,че вън е зарязал,
всичко, дори и света,
във дяволско гърло е влязъл,
да търси и там красота,
Припев....... |
| Пещерняк, пещерняк .... |
Пещерняк, пещерняк ела бъди при нас
и весел ще бъдеш ти всеки ден и час (2) хей
Припев:
Ах тез пещерняци на земните недра чада,
ах академици, проникват в всяка пещера.
На входа щом излезеш, ти каската свали,
за красоти подземни ти пак си припомни (2) хей
А в срядата на клуба, ти всичко, всичко разкажи
и другата неделя, другарите си заведи.
Припев:
Чатали и камини туй нищо е за нас,
сифоните трудни това е нашта страст.(2) хей
Припев: |
| Розов октопод |
Аз съм розов октопод
и се храня с водород.
Пр: Аз нищо не знам, само ям, само ям.
И пея в нощта песента на глада.
Аз живея на Луната
и хвърча из небесата.
Пр:
Аз съм много, много стар.
Възрастта си аз не знам.
Пр:
Аз на никого не служа
и от нищо нямам нужда.
Пр:
Аз съм кален пещерняк
и се лутам в кален мрак.
Пр:
Аз съм глупав алпинист
и се гърча като глист.
Пр: |
|
